(17 декември 2016)
Хубавите неща при мен бавно зреят.
Вчера ми се случи НЕЩО, за което мечтаех от години.
Но нито да го „бутна“ да се случи, нито да го предизвикам... Чаках си технологическото време да се случи „от само себе си“. И ето – вече е факт.
Причиних си една СЕМЕЙНА КОНСТЕЛАЦИЯ.
Още с Рафа в корема се сблъсках с хора, които или бяха ходили, или самите те водеха констелации. Веднага припознах това като „моето си нещо‘, ама тц! Години наред не се отваря случай да си направя.
Една гореща августовска вечер, тази година, Косьо ми подхвърли „Знаеш ли какво, струва ми се, че си зациклила в тази област. Защо не отидеш при Роси, за да оправи нещата“ . Щом чух това, светнах като крушка. И си обещах – при следваща визита в София си запазвам час при Роси.
И така. Когато нещо е узряло, то се случва с лекота. Звъннах й, запазих си час, хванах КОЛЕДНО 50% НАМАЛЕНИЕ – е кажете сега, че това не е Серендипити.
Макар да закъснях с един астрономичен час (за първи път ми се случва чак подобно закъснение, софийският ритъм е по десет от пловдивския), влязох в уютното студио и се отправих към топлия кабинет.
Освен Роси, вътре беше седнала и София – нейната асистентка. Реших, че е тук, за да ми направи чай, но представете си учудването, когато тя ми поднесе топлата напитка, но си седна с нас на овалната маса и щеше да присъства на срещата. „Ок, каквото-такова, рекох си на ум, приемам всичко и всички!“ и се оставих по течението.
- Е, кажи сега, какво ще дискутираме?, попита ме Роси
- Амииии, не знам, засмутолевих аз, просто усетих, че ТРЯБВА да дойда и ето ме тук.
- Ок, искаш ли тогава да ти разкажа как са възникнали констелациите и какво представляват?
- О, ДА! Искам!!!
И в миг се пренесох в Древен Египет. С изумления слушах неща, достъпни в миналото само не жриците и жреците. Попивах жадно всяка дума и на няколко пъти възкликвах, с известно смръщено чело: „Ама защо това нещо не се учи в училище?!“. Законите, принципите на живота затанцуваха пред мен под думите на Роси и аз можех само да възклицавам, "ахаааа"-към и трескаво да си водя бележки в тефтера.
- Е, добре! Но все пак е нужно да имаш тема, проблем, въпрос, за да влезем в констелацията, завърши накрая Роси.
И тогава то само си изскочи. Същата онази „закучена ситуация“ от август месец. Ами че нали това беше причината да дойда тук!
- Ето, това е! – казах ухилена аз и изложих цялата история
- Мхм, заплетен случай! Ами добре, да започваме.
И ритуалът от Древен Египет доби още повече дълбочина, плътност, цвят! Не можех да повярвам на очите си! Настина не можех – нещо толкова свещено и магическо се разиграваше пред очите ми насред центъра на София, в едно обикновено на вид Йога студио. Този ритуал, до койото всеки днес може да се докосне – УАУ! В какво време само живеем! Егати късметлиите сме! И пак – няма никаква гаранция кой ще се докосне до това, кой ще го разбере, кой ще го оцени.
Беше на моменти СТРАШНО. Беше на моменти свиващо сърцето – сълзите сами се търкулваха по бузите ми. Беше на моменти толкова ОБЛЕКЧАВАЩО! Това беше цяло ПРЕЖИВЯВАНЕ! Това беше истинско пътешествие – към рода, към предците, към близките ми. И разбрах защо София беше с нас - тя влизаше в различни роли и имаше ключово значение за цялата констелация.
Ако не беше тайна, щях да ви го разкажа! Но тц! За случките е забранено да се говори, за да се запази тяхната сила.
Времето за мен беше спряло, но часовника показваше, че са минали час и двадесет минути.
Аз гледах като новородено пред себе си, с грейнал поглед и безкрайна благодарност за това, което ми се случи.
- Е, как си?, попита ме Роси
- Умът ми НИЩО не разбра, но вътрешно – да! Олекна ми и всичко в мен се подреди!, казах аз с блеснали очи.
Хей, в какъв свят живеем, някой дава ли си сметка. Всичко ЦЕННО е около нас, само е нужно да имаме очи да го познаем.
Ето, дори Оракула от Матрицата живее в обикновена къща. И пече обикновени сладки.
Но какво всъщност се крие зад това?
Мен все още ме държи! И вече мечтая, и бленувам, и копнея за следващата среща с Роси! Имам си и нова тема – много ми е на сърце!
Давам тел и координати, но само с условието да ми запазите един свободен час и на мен, че само до края на годината е коледното намаление.
Ако и вие искате да си причините дълбоко разтърсване, преподреждане и след това „рестартиране“ на блокажите – Роси е вашият човек!
П.с. семейната констелация е за вас, ако сте малко луд, ако сте малко откачен или ако просто сте готови за ЧУДОТО на живота!
Вчера ми се случи НЕЩО, за което мечтаех от години.
Но нито да го „бутна“ да се случи, нито да го предизвикам... Чаках си технологическото време да се случи „от само себе си“. И ето – вече е факт.
Причиних си една СЕМЕЙНА КОНСТЕЛАЦИЯ.
Още с Рафа в корема се сблъсках с хора, които или бяха ходили, или самите те водеха констелации. Веднага припознах това като „моето си нещо‘, ама тц! Години наред не се отваря случай да си направя.
Една гореща августовска вечер, тази година, Косьо ми подхвърли „Знаеш ли какво, струва ми се, че си зациклила в тази област. Защо не отидеш при Роси, за да оправи нещата“ . Щом чух това, светнах като крушка. И си обещах – при следваща визита в София си запазвам час при Роси.
И така. Когато нещо е узряло, то се случва с лекота. Звъннах й, запазих си час, хванах КОЛЕДНО 50% НАМАЛЕНИЕ – е кажете сега, че това не е Серендипити.
Макар да закъснях с един астрономичен час (за първи път ми се случва чак подобно закъснение, софийският ритъм е по десет от пловдивския), влязох в уютното студио и се отправих към топлия кабинет.
Освен Роси, вътре беше седнала и София – нейната асистентка. Реших, че е тук, за да ми направи чай, но представете си учудването, когато тя ми поднесе топлата напитка, но си седна с нас на овалната маса и щеше да присъства на срещата. „Ок, каквото-такова, рекох си на ум, приемам всичко и всички!“ и се оставих по течението.
- Е, кажи сега, какво ще дискутираме?, попита ме Роси
- Амииии, не знам, засмутолевих аз, просто усетих, че ТРЯБВА да дойда и ето ме тук.
- Ок, искаш ли тогава да ти разкажа как са възникнали констелациите и какво представляват?
- О, ДА! Искам!!!
И в миг се пренесох в Древен Египет. С изумления слушах неща, достъпни в миналото само не жриците и жреците. Попивах жадно всяка дума и на няколко пъти възкликвах, с известно смръщено чело: „Ама защо това нещо не се учи в училище?!“. Законите, принципите на живота затанцуваха пред мен под думите на Роси и аз можех само да възклицавам, "ахаааа"-към и трескаво да си водя бележки в тефтера.
- Е, добре! Но все пак е нужно да имаш тема, проблем, въпрос, за да влезем в констелацията, завърши накрая Роси.
И тогава то само си изскочи. Същата онази „закучена ситуация“ от август месец. Ами че нали това беше причината да дойда тук!
- Ето, това е! – казах ухилена аз и изложих цялата история
- Мхм, заплетен случай! Ами добре, да започваме.
И ритуалът от Древен Египет доби още повече дълбочина, плътност, цвят! Не можех да повярвам на очите си! Настина не можех – нещо толкова свещено и магическо се разиграваше пред очите ми насред центъра на София, в едно обикновено на вид Йога студио. Този ритуал, до койото всеки днес може да се докосне – УАУ! В какво време само живеем! Егати късметлиите сме! И пак – няма никаква гаранция кой ще се докосне до това, кой ще го разбере, кой ще го оцени.
Беше на моменти СТРАШНО. Беше на моменти свиващо сърцето – сълзите сами се търкулваха по бузите ми. Беше на моменти толкова ОБЛЕКЧАВАЩО! Това беше цяло ПРЕЖИВЯВАНЕ! Това беше истинско пътешествие – към рода, към предците, към близките ми. И разбрах защо София беше с нас - тя влизаше в различни роли и имаше ключово значение за цялата констелация.
Ако не беше тайна, щях да ви го разкажа! Но тц! За случките е забранено да се говори, за да се запази тяхната сила.
Времето за мен беше спряло, но часовника показваше, че са минали час и двадесет минути.
Аз гледах като новородено пред себе си, с грейнал поглед и безкрайна благодарност за това, което ми се случи.
- Е, как си?, попита ме Роси
- Умът ми НИЩО не разбра, но вътрешно – да! Олекна ми и всичко в мен се подреди!, казах аз с блеснали очи.
Хей, в какъв свят живеем, някой дава ли си сметка. Всичко ЦЕННО е около нас, само е нужно да имаме очи да го познаем.
Ето, дори Оракула от Матрицата живее в обикновена къща. И пече обикновени сладки.
Но какво всъщност се крие зад това?
Мен все още ме държи! И вече мечтая, и бленувам, и копнея за следващата среща с Роси! Имам си и нова тема – много ми е на сърце!
Давам тел и координати, но само с условието да ми запазите един свободен час и на мен, че само до края на годината е коледното намаление.
Ако и вие искате да си причините дълбоко разтърсване, преподреждане и след това „рестартиране“ на блокажите – Роси е вашият човек!
П.с. семейната констелация е за вас, ако сте малко луд, ако сте малко откачен или ако просто сте готови за ЧУДОТО на живота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар