Да живееш дизайна си - в реално време
(1 юни 2016)
От няколко дни имаме гости от чужбина.
Мислех да изчакам приключението с тях да свърши, но пръстите ме сърбят още сега да споделя какви чудеса се случват с тях.
И двамата са в Дизайна от около седем години. В тях виждам себеподобни – направо извънземни. За първи път ми е да общувам с двойка, която ЖИВЕЕ дизайна си. Уау! Това е потресаващо!!!
Колкото и да си говорим, колкото и теория да четем, когато видим ПРИМЕР на живо – това е несравнимо усещане. И пропива направо клетките. Но нека дам примери, за да стане по-нагледно.
Виктор е Прожектор. Логичен индивидуалист, 5/1, далачен, без нито един мотор, single definition. Накратко с една дума – толкова проницателен човек, че щом те погледне и ти каже две-три думи, се чувстваш толкова гол пред него, колкото майка ти те е родила.
Още не летището стана дума какво е моето тяло (според Variables в Хюман Дизайн картата):
- Дясно, отговарям му аз
- Да, забелязах, видях някаква мекота в движенията ти, отвърна ми Виктор, което ме стъписа – за първи път някой ме вижда на ниво „тяло”. Самата аз си видях нагледно в миг теорията, която съм учила, но все още не успявам да разчета у другите хора, без да погледна картата им.
Виктор е най-неочакваният човек, когото съм срещала. С неговия далачен авторитет, показва с всяко свое движение как се живее СПОНТАННО.
Влизаме в заведение. Той сканира всичко с един поглед за около 5-6 секунди и възкликва, „Не, тук не”.
И ние сменяме мястото.
Сядаме в ресторант да хапваме за обяд. Виктор не е закусвал, но нищо не си поръчва. С почуда питам защо, а Хелена, неговата жена, ми отвръща „Просто не го усеща” и спираме дотук, няма нужда от повече обяснения.
Пътуваме във влака. Още с качването Виктор се отцепва и заминава поне през четири-пет седалки далеч от нас. Други хора няма в полупразния влак. Аз пак питам учудено Хелена защо не е с нас, какво става. „Оо, той просто има нужда да се усамоти”. И отново става ясно всичко - безмоторен прожектор – използва всяка една възможност, за да си почине.
В автобуса беше още по-смешно. Отново нямаше хора, полупразен, Виктор моментална с качването окупира последните седалки. Аз бях втора и автоматично се запътвам към него. Щом го наближих, той скочи, препречи ми пътя и каза:
- Дотук. От тук насам е Generators free zone.
Алеле! Щях да падна от смях!!!
Не съм срещала хора, които толкова радикално си живеят дизайна. Покрай тях, само докато ги гледам, разбирам колко много НЕ си живея своя. Колко компромиси продължавам да правя, защото „трябва”, или защото „така е редно”. Виктор и Хелена чупят всички представи в главата ми. Шокират ме с поведението си по няколко стотин пъти на ден.
А искате ли да чуете що е отклик?
Хелена е чист Генератор (с много идентичен дизайн на моя)
Сядаме на маса в заведение и Виктор веднага започва да я бомбардира с въпроси:
- Искаш ли салата?
- Ъ-ъ
- Искаш ли супа?
- Ъ-ъ
- Нещо с месо?
- Ъ-ъ
- Чай?
- МХМ
Аз така опулено ги гледах, че Хелена чак се изчерви. Бяха ми като извадка от учебник – как Прожектор пита Генератор. Дори се усъмних, че симулират. Но не – след N-тия пореден път, когато Виктор разкости менюто, за да открие какво й се яде на Лена, аз разбрах, че те така ЖИВЕЯТ. Че прилагат дизайна във всеки един удачен миг.
После по женски си говорихме с Хелена.
- Много ми хареса какво прави Виктор с теб и как започва първо с твоя избор, едва после избира ястие и за себе си.
- Да, така е, защото е разбрал, че когато моята енергия е добре, и той се чувства добре. А когато съм фрустрирана- ууу, изобщо не му е приятно.
- Уникално! Взимам такъв пример от теб, само докато ви гледам, как да стигам по-често до своя отклик!
АЙ, АЙ, АЙ!!!
Забавлявам се ужасно много с тези извънземни хора! Представяте ли си колко по-забавен, пъстър и НЕВЕРОЯТЕН става животът с всяка една изминала година в дизайна. Колко все по-чисти и кристални ставаме като СЕБЕ СИ. Колко отпада фалша и изкуствеността, като отстъпват място на нашите естествени потребности, чувства и желания.
След обилния обяд в симпатичен ресторант-градина (то сега ще излезе, че не ставаме от маса, хахахах), на който Виктор нищо не хапна, се запътваме към басейна. Нямаме много време, защото скоро ще трябва да се връщаме в Пловдив, и аз с трепет си представям как ще плувам, и плувам, и плувам.
И точно преди хотела, Виктор решава да влезем в поредно заведeние, този път за да яде той.
А, така ли!, казвам си аз и безцеремонно му казвам:
- Виктор, ок ли сте вие да хапвате тук, а ние през това време да отидем и да поплуваме?
- Да, ок съм, казва той, ние ги оставаме и хукваме към съблекалните.
Преди никога, АМА НИКОГА, не бих си и представила дори за миг да зарежа гости в чужд град, които не знаят езика, за да си доставя удоволствие – по-скоро да послушвам това, което ми е отвътре – че не ми се стои половин час безполезно на едно място, без да съм гладна или жадна, а искам да свърша това, за което все пак съм дошла – да плувам (МГ-тата най-добре ще ме разберат, много е тъпо да стоиш на едно място, когато отвътре ти ври и кипи да се движиш).
А сега просто го направих!
Бях искрена и си казах какво ми е. Всички социални норми се спукаха като сапунен мехур. Всички правила, които СМЯТАМЕ, че са важни и задължителни, просто изчезват, когато насреща общуваш с хора, които също са в дизайна и разбират и приемат твоите решения.
И още толкова и толкова свежи примери! Надявам се да имам муза, за да ви споделя и тях!
Прекрасно, просто прекрасно!
(1 юни 2016)
От няколко дни имаме гости от чужбина.
Мислех да изчакам приключението с тях да свърши, но пръстите ме сърбят още сега да споделя какви чудеса се случват с тях.
И двамата са в Дизайна от около седем години. В тях виждам себеподобни – направо извънземни. За първи път ми е да общувам с двойка, която ЖИВЕЕ дизайна си. Уау! Това е потресаващо!!!
Колкото и да си говорим, колкото и теория да четем, когато видим ПРИМЕР на живо – това е несравнимо усещане. И пропива направо клетките. Но нека дам примери, за да стане по-нагледно.
Виктор е Прожектор. Логичен индивидуалист, 5/1, далачен, без нито един мотор, single definition. Накратко с една дума – толкова проницателен човек, че щом те погледне и ти каже две-три думи, се чувстваш толкова гол пред него, колкото майка ти те е родила.
Още не летището стана дума какво е моето тяло (според Variables в Хюман Дизайн картата):
- Дясно, отговарям му аз
- Да, забелязах, видях някаква мекота в движенията ти, отвърна ми Виктор, което ме стъписа – за първи път някой ме вижда на ниво „тяло”. Самата аз си видях нагледно в миг теорията, която съм учила, но все още не успявам да разчета у другите хора, без да погледна картата им.
Виктор е най-неочакваният човек, когото съм срещала. С неговия далачен авторитет, показва с всяко свое движение как се живее СПОНТАННО.
Влизаме в заведение. Той сканира всичко с един поглед за около 5-6 секунди и възкликва, „Не, тук не”.
И ние сменяме мястото.
Сядаме в ресторант да хапваме за обяд. Виктор не е закусвал, но нищо не си поръчва. С почуда питам защо, а Хелена, неговата жена, ми отвръща „Просто не го усеща” и спираме дотук, няма нужда от повече обяснения.
Пътуваме във влака. Още с качването Виктор се отцепва и заминава поне през четири-пет седалки далеч от нас. Други хора няма в полупразния влак. Аз пак питам учудено Хелена защо не е с нас, какво става. „Оо, той просто има нужда да се усамоти”. И отново става ясно всичко - безмоторен прожектор – използва всяка една възможност, за да си почине.
В автобуса беше още по-смешно. Отново нямаше хора, полупразен, Виктор моментална с качването окупира последните седалки. Аз бях втора и автоматично се запътвам към него. Щом го наближих, той скочи, препречи ми пътя и каза:
- Дотук. От тук насам е Generators free zone.
Алеле! Щях да падна от смях!!!
Не съм срещала хора, които толкова радикално си живеят дизайна. Покрай тях, само докато ги гледам, разбирам колко много НЕ си живея своя. Колко компромиси продължавам да правя, защото „трябва”, или защото „така е редно”. Виктор и Хелена чупят всички представи в главата ми. Шокират ме с поведението си по няколко стотин пъти на ден.
А искате ли да чуете що е отклик?
Хелена е чист Генератор (с много идентичен дизайн на моя)
Сядаме на маса в заведение и Виктор веднага започва да я бомбардира с въпроси:
- Искаш ли салата?
- Ъ-ъ
- Искаш ли супа?
- Ъ-ъ
- Нещо с месо?
- Ъ-ъ
- Чай?
- МХМ
Аз така опулено ги гледах, че Хелена чак се изчерви. Бяха ми като извадка от учебник – как Прожектор пита Генератор. Дори се усъмних, че симулират. Но не – след N-тия пореден път, когато Виктор разкости менюто, за да открие какво й се яде на Лена, аз разбрах, че те така ЖИВЕЯТ. Че прилагат дизайна във всеки един удачен миг.
После по женски си говорихме с Хелена.
- Много ми хареса какво прави Виктор с теб и как започва първо с твоя избор, едва после избира ястие и за себе си.
- Да, така е, защото е разбрал, че когато моята енергия е добре, и той се чувства добре. А когато съм фрустрирана- ууу, изобщо не му е приятно.
- Уникално! Взимам такъв пример от теб, само докато ви гледам, как да стигам по-често до своя отклик!
АЙ, АЙ, АЙ!!!
Забавлявам се ужасно много с тези извънземни хора! Представяте ли си колко по-забавен, пъстър и НЕВЕРОЯТЕН става животът с всяка една изминала година в дизайна. Колко все по-чисти и кристални ставаме като СЕБЕ СИ. Колко отпада фалша и изкуствеността, като отстъпват място на нашите естествени потребности, чувства и желания.
След обилния обяд в симпатичен ресторант-градина (то сега ще излезе, че не ставаме от маса, хахахах), на който Виктор нищо не хапна, се запътваме към басейна. Нямаме много време, защото скоро ще трябва да се връщаме в Пловдив, и аз с трепет си представям как ще плувам, и плувам, и плувам.
И точно преди хотела, Виктор решава да влезем в поредно заведeние, този път за да яде той.
А, така ли!, казвам си аз и безцеремонно му казвам:
- Виктор, ок ли сте вие да хапвате тук, а ние през това време да отидем и да поплуваме?
- Да, ок съм, казва той, ние ги оставаме и хукваме към съблекалните.
Преди никога, АМА НИКОГА, не бих си и представила дори за миг да зарежа гости в чужд град, които не знаят езика, за да си доставя удоволствие – по-скоро да послушвам това, което ми е отвътре – че не ми се стои половин час безполезно на едно място, без да съм гладна или жадна, а искам да свърша това, за което все пак съм дошла – да плувам (МГ-тата най-добре ще ме разберат, много е тъпо да стоиш на едно място, когато отвътре ти ври и кипи да се движиш).
А сега просто го направих!
Бях искрена и си казах какво ми е. Всички социални норми се спукаха като сапунен мехур. Всички правила, които СМЯТАМЕ, че са важни и задължителни, просто изчезват, когато насреща общуваш с хора, които също са в дизайна и разбират и приемат твоите решения.
И още толкова и толкова свежи примери! Надявам се да имам муза, за да ви споделя и тях!
Прекрасно, просто прекрасно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар